статии
ПРАВИЛНОТО ЗАВЪРТАНЕ ПРИ БОНГ-САО
При прилагането на принципа на бонг-сао много WT-ки срещат големи трудности. Тук ще се опитаме да разсеем най-честите заблуди и да разясним правените грешки.
“Не вдигайте бонг-сао ръката!”
GM Керншпехт често напомня това на своите ученици, а след това ръцете му срещат гърлото или лицето на сгрешилия за пореден път ученик. “Не съм вдигнал ‘бонга’ “, му се иска да отговори на ученика и той ще е убеден в това, ако не “усети” думите на своя учител, ако не ги види приложени в действие. На практика учащите се вдигат ръката на бонга, но много често дори не го осъзнават. Обикновено става въпрос за размяна на лакътната и лъчевата кост.
Разликата между лакътна и лъчева кост.
В нашата подлакътница се намират две кости. Между китката и лакътя се намита лакътната кост, а между палеца и лакътната ямка се намира лъчевата кост. Тези знания са достатъчни, за да разпознаваме два коренно различни вариянт, за изпълнение на определеното движение.
При ежедневните WT-тренировки може да се забележи следното: “Висок лакът при Као-сао” – това обикновено е као-сао с лъчевата кост. При активното Као-сао, например при първа програма в Blitzdefence, това има смисъл. Но при пасивното као-сао при тренировките на реакциите например, то не би могло да ни защити в никакъв случай.
Вариант 1: Лъчевата кост като ос на завъртане
Когато оста на въртене при изпълнението на бонг-сао е лъчевата кост, автоматично вдигаме ръката на противника, съответно на партниращия (реално това не е бонг-сау, а само изглежда като него). След това човек не трябва да се поддава на възможността да работи сила срещу сила. Може да се каже, че има някакво съответствие между това движение и Age-Uke в карате, която там е защита за горните нива. Ако таймингът и силата Ви позволят вашето Age-Uke естествено ще има успех и атаката на противника Ви няма да достигне и завърши в главата, гърлото или лицето Ви.
Вариянт 2: Лакътната кост като ос на завъртане
Ако при изпълнението на бонг-сао ос на завъртането е лакътната кост , това ни позволява да пропуснем силата на противника и да го накараме да почувства, че сякаш пада в “дупка”.
Вариянт 3: Као-сао
Още по-драстични са нещата при изпълнението на Као-сао. Ако при кау-сао ос на въртене е лъчевата кост, то контакта на ръката е сведен до минимум, позволяваме на противника да се възползва от дупката оставена от нас и да даде атаката си.
Ако тук се използва за ос на въртене лакътната кост, повърхността на ръката, с която имаме контакт е много голяма и това ни дава възможност за оптимално залепване и контрол.
Текст: Сифу Рой Ширдеваан
ЛЕГЕНДА И ДАОИЗЪМ
WingTsun е старо китайско бойно изкуство. То е създадено преди около 250 години от една жена и е наре4ено на името на нейната първа ученичка. Нейното име (Wing Tsun) означава "Красива пролет". Целта бика цивилните да разполагат с възможност за ефективна самоотбрана.WingTsun застъпва в традициите си Даоизма."Дао" в китайската философия е "път". Той символизира постоянното движение, израстване, разцвет и смърт. За да достигне до хармония с Дао, човек сам тябва да бъде като него: спонтанен и отворен, обикновен и гъвкав, не силен и твърд, не високомерен и надменен.
Защитата чрез WingTsun е като една река, която се влива в морето. Изпречи ли се на пътя и скала, тя не се оставя да бъде спряна. Въпреки всички пречки по пътя си тя достига своята цел.
СТРАТЕГИИ НА КАФЕ
Младият Leung Ting редовно се срещал със своя учител GM Ип Ман на чай, за да изучи там теорията на WingTsun.GM Керншпехт предпочита еспресо. Ето защо той направи срещата си с Маркус Зенфт за WingTsun-Welt в кафене Роси в Хайделберг, защото майсторът следва собствените си бойни принципи.
WTW: Наскоро участвах в твои тренировки, упражняващи реакциите. Това продължи пет дни, около четири часа дневно и аз все още съм под влиянието на видяното там.
След тези двадесет часа на мен ми се стори, че всичко, но наистина всичко във WT зависи от реакциите. Това вярно ли е?
GMK: Да, за напредналите важи следното: “оставям другият да дойде и реагирам възможно най-правилно”, за не толкова напредналите най-добрата защита е атаката.
WTW: Това означава, че за повечето хора най-добрата защита е атаката, а за майсторър важи “последният ще бъде първи” ?
GMK: Точно така. И двата израза са правилни и те си противоречат само на пръв поглед.
WTW: С изречението за напредналите важи следното: “оставям другият да дойде и реагирам възможно най-правилно”, имам проблем. Елементарните основи във WT се базират на принципитe на боя. Винаги съм гледал на тях като на основен закон. Следвам мотото: Наричаме нещо WingTsun, ако са спазени принципите на WingTsun. А няма различни принципи на боя за напреднали и за начинаещи. Първият принцип гласи: “Пътят свободен ли е, удряй!”. Това означава: “Атаката е най-добрата защита”, “Вземи инициативата, бъди активен, а не пасивен” и т. н. А това означава също, че в един идеален случай аз ще се нуждая само от първи принцип.
GMK: Това твое мнение не е много далеч от онова, което аз застъпвам в книгата ми “За двубоя”. Но това беше преди много години. Сега смятам, че противоположното на тогавашната ми теза е също вярно. Затова през 2004г. написах “Последният ще бъде първи”.
Принципите на боя като основа на WingTsun? Според сегашните ми познания действително има различни принципи за начинаещи и за напреднали. Това, което обсъждаме толкова обстойно тук, води много далеч. Причината за това е в концепцията на третата форма, която идва от ножовете.
Последователността на принципите във WingTsun не е толкова стриктно установена, че задължително да трябва да започваме с “Ако пътят е свободен, удряй”. Това е просто избраната от мен последователност да изброя принципите на боя във WT.
Напълно естествено принципите могат да бъдат цитирани в точно обратна последователност.
1. Ако пътят не е свободен, залепи се.
2. Ако противникът отстъпва, следвай.
3. Пътят свободен ли е удряй.
Обичайната последователност по-скоро говори за това, че във WingTsun , най-малкото що се отнася до майсторите, се реагира и след това се преминава в контраатака.
WTW: Това означава, че ти самият си подредил така принципите в своята първа книга “Атаката е най-добрата защита”, че те да са ориентирани към атаката, така ли?
GMK: Правилно.
WTW: Да поговорим сега за реакциите. За да можем да реагираме правилно, трябва да оставим реакциите да се “засадят” и “поникнат” в нас. След пет дни аз вече знаех как изглежда това.
Трябва също да добавя, че след прочитането на съобщението за твоите тренировки на реакциите, бях твърдо убеден, че аз тренирам точно така и вече притежавам тези способности. Едва сега, когато тренирах с теб разбрах колко съм се надценил и как съм си приписал способности, чиито основи поставих едва сега с твоите тренировки.
Моето осезание и способности за реакция се развиха невероятно. Действително обаче ти никога не упражни с нас някаква установена последователност или комбинация.
GMK: Правилно, ние работихме върху чувството и приложихме няколко WT-концепции за движението. Аз исках да ви помогна да реагирате и да се “премоделирате”, без съпротива. Исках да ви изведа от това “Прилагате тази техника, когато противникът направи това” . Строго установена подредба не би могла да се даде, на улицата тя просто не съществува. Няма две еднакви ситуации, няма два еднакви удара. Ето защо не би могла да съществува универсална защита.
WTW: Преди смятях, че вече имам добри реакции, защото години наред бях упражнявал с моя партньор Чи Сау секциите за 1TG и за 2TG, а сега разбрах, че имам още много да работя върху реакциите си. Но пък защо не?
GMK: Но разабира се, това е необходимо. Дори много необходимо, например тренировки с формите. Дори упражняването на движенията по двама в Чи Сау секциите е друг вид упражняване на формите. Не става въпрос само за Siu-Nim-Tau или за Cham-Kiu като солови форми, а и за форми с партньор. Дори когато двама души правят нещо заедно, реално те винаги под някаква форма правят движенията на една от формите. Аз смятам, че трябва да избягваме да свързваме думите Чи-Сау и „секции”. Смисълът на Чи-Сау е да ни научи да „чувстваме” дотолкова, че ръцете на двамата партньори да се свържат, това ознаава и двамата да търсят непрекъснато контакта с другия.
WTW: Но това какво би трябвало да ни донесе?
GMK: Питаш ме какво ни носят формите ли? Формите ни учат на движения, които с малката си идея са свързани с много важни неща като централна линия, пестеливост на движенията, изместване на тежестта, правят мускулите и ставите по-меки и отпуснати и т. н.
WTW: ... а за „техниката” ...
GMK: Естествено и за техниката.
WTW: Но във високите степени на WingTsun не се ли казва, че няма техники, няма Бонг-Сау или Тан-Сау?
GMK: Това също е вярно. Но за да достигне до това високо ниво начинаещият, а дори и напредналият ученик трябва много да работи. Дори 4TG, което вече е една висока техническа степен все още работи с техники. Целта винаги трябва да е да упражняваш, да практикуваш принципите на WT.
WTW: Ако става въпрос за функциониране, именно формата би трябвало да ни доведе до функционирането. А не обратното. Това отново звучи противоречиво: WT трябва да е като водата, т.е. лишено от форма, а същевременно има шест форми. Заедно с Чи-Сау секциите, които също можем да разглеждаме като своеобразни форми за двама, в Leung Ting WingTsun има около 30 форми. Но какъв е смисълът в това да заучаваме хореографията на някакви примерни движения, когато реалната битка е дива и хаотична?
GMK: Отличен въпрос. Както буквите и думите съставят книгата, така и WT-формите са съставени от движения, които са думите и изреченията на WingTsun. Ние взимаме съдържанието за да не забравим онова в традицията, което времето е показало като важно.
Особено така наречените „секции” са ценен набор от знания, от които ние несъзнателно взимаме техники, които използваме в битката.
WTW: След всичко, което досега разбрах, съм на мнението, че ние винаги трябва да пазим в главата си, никога не трябва да забравяме, къде е смисълът на формите и секциите: в примера, който те ни дават.
GMK: Аз смятам, че интуицията ти е повече от точна. Човек наистина се нуждае от известно, и то не кратко време, в което да превърне движенията в техники, необходими са тренировки. Игрите и тренировките имат за цел да развият качествата ни във WT.
WTW: Можеш ли да обясниш това още веднъж? За какви качества всъщност говорим?
GMK: Става въпрос за: себеопознаване, спокойствие, координация, уравновесяване, тайминг.
Тези качества се развиват с години работа, но човек не се нуждае от нищо повече като информация, тъй като всичко е заложено още в основите на WT.
WTW: Може ли да се каже, че реално ние учим секциите, за да ги забравим?
GMK: Когато говорим за крайния резултат на учебния процес, да. В крайна сметка можеш да забравиш само онова, което знаеш.
По-точно е да се каже, не че трябва да се забравят формите и техните движения, а отделните стъпки в учебния процес. Това важи за онзи, който тренира WT, за да го ползва за себе си.
WTW: А за кого не важи?
GMK: За инструкторите не се отнася, тъй като те трябва да познават историята, развитието на WingTsun, както и китайските традиции. Те са като лодкари, които всеки ден качват нови хора на лодката си, за да ги заведат до отсрещния бряг. След което отново се връщат, за да стигнат до същото място с нови хора.
WTW: Не е ли парадоксално, човек да учи нещо, за да го забрави.
GMK: В началото аз очаквам от начинаещия само, че той ще упражнява онова, което му е дадено. Всеки човек се нуждае от нещо постоянно, устойчиво, с което да се прибира вкъщи, нещо което би могъл да разкаже или опише.
WTW: Да, не си ли казвал, че Брус Лий създава Jet-Kune-Do именно защото не е имам нещо стабилно и след неговата смърт хората са определяли всяка техника като JKD?
GMK: Да, нещо подобно. Теоретично има два пътя, за да се достигне до идеята за „чистата концепция”. В случая с JKD Брус Лий прави това, заемайки от wing chun, tai chi и т.н.
Що се отнася до WingTsun нещата стоят така: В началото човек е неподвижен с „привързани” едно към друго колене и може да движи само ръцете си. И това не са някакви прищявки. Това е наистина необходимо за тренировките, за да се научат след това учениците при ударите да държат главите си изправени, раменете назад.
WTW: Това е нивото Siu-Nim-Tau, нали така?
GMK: След това те трябва да знаят да пренасят тежестта си, да правят крачки и дори ритници. Човек вече има малко повече свобода.
WTW: Това вече е напредналото Cham-Kiu ниво.
GMK: Точно така. А с Biu-Djie нивото започва голямата свобода: кръгове, обръщане, едновременност на защита и контраатака. Отпадат най-различни забрани, които важат в първата и втората форма. Тук вече важат други закономерности.
WTW: Ти наистина обичаш техниките на третата форма? Оценяваш ли я по-високо от дървената кукла?
GMK: С третата форма започва нещо съвсем ново във WT. Нещата вече са триизмерни, а не двуизмерни. Това е момент в обучението, в който настъпва една свобода, идваща от самата форма.
WTW: Но все пак се нуждаем от формата?
GMK: Да, човек не би могъл да тренира без нея. Именно това ниво във WT дава възможност за стремеж към себеусъвършенстване.
WTW: Това ли е мястото, на което трябва да се освободим от егото си?
GMK: Да. До този момент формите имат за цел да тренират чувствителността и спонтанността и едва тогава това, което ние наричаме „движения на момента”. Първо обаче трябва да работим върху строго установените движения и когато те станат стабилни можем да се оставим да бъдем свободни.
WTW: Аз чух, че преди няколко години на един семинар ти си казал, че са ти били необходими три години, за да „забравиш” секциите.
GMK: Знанието трябва да умре, за да се прероди в способности. Който иска да съхрани знанията си във Wing Tsun, ще загуби. Който е готов да се освободи, ще спечели. Философията е в това да достигнеш до освобождаването и до победата”.
WT-учениците трябва несъзнателно да реагират правилно
Когато човек тренира с превръзка на очите, всяко нападение трябва да бъде потушавано в зародиш. Този автоматичен начин на действие е основната идея на WT. Чрез изграждането на "тактилни рефлекси" WT превъзхожда много други системи за самоотбрана.Чрез изграждане на способността да възприемаш "чувствайки", а не виждайки, WT предлага незаменимо предимство, когато говорим за ефективна самозащита на улицата. WT-боецът не е обвързан с правила за действие при своята защита. В напрегната ситуация той е свободен сам да определи начина си на действие. Това го прави непредвидим за неговия противник. Само след около половин година тренировки, WT-ученикът е в състояние да реагира на най-обичайните атаки.
WT помага за самопознанието на трениращите. Постепенно намалява и страха от вербално или телесно нападение. Никой няма готовност срещу него да бъде извършено насилие. WT-ученикът се учи да реагира експлозивно в такава ситуация. Човек трябва да се стреми да избегне конфликта, но ако това е невъзможно, правилно да реагира на ситуацията. WT-ученикът трябва да бъде отворен и спонтанен, мек и гъвкав, никога твърд, високомерен и арогантен.
Четирите WT-принципа на силата
Първи принцип: Освободи се от собствената си сила.Втори принцип: Освободи се от силата на противника.
Трети принцип: Използвай силата на противника срещу него самия.
Четвърти принцип: Прибави към силата на противника и своята собствена.
